Озовал се насред море от акробатични номера и фантастични фокуси, съкровеното желание на едва петсантиметровия Макс е на всяка цена да стане част от трупата на цирк „Магикус“. Проблемът – липсата на каквото и да е неповторимо и забележително умение или талант. След сблъсъка му отблизо с въжеиграчеството, изпълненията с обръчи и скачането на трамплин миниатюрният Макс сякаш се оказва непригоден за цирковия живот. Ала чрез взаимната си опора той и неувереният цирков клоун Фернандо разбират, че всички пречки са преодолими щом мечтаеш истински.

Актьорите от Държавен Куклен театър „Георги Митев“ – Ямбол се превъплъщават в същински циркови артисти, смътно напомнящи пътуващите ренесансови трупи в стил Комедия дел Арте. В представлението „Малкият Макс“ по Е. Кестнер режисьорът Веселин Бойдев извежда на преден план акробатиката като ключово средство. С впечатляващи фигури и гъвкави преображения, участниците често създават трасето, върху което се придвижват куклите. Условната сценография, обагрена в червено-белия цвят на циркова шатра пренася действието директно на манежа, под съпровода на карнавални песни.Обиграването на предмети изменя първоначалната им функция – обръчите се превръщат в колела и дори топки за игра, а с едно движение картонената циркова шапка се трансформира в мегафон.

Всяка кукла притежава подчертана индивидуалност, която идва най-вече от начина, по който бива водена – четирите подвижни крайника на фокусника Фокус Мокус внушават усещането за безтегловност, досущ като магически трик; гълъбчето Мони и цирковият акробат-колоездач демонстрират въздушните си номера благодарение на удължени водачи; а изпълненията на трапец от въжеиграчката Рози Марципан се превръщат в атракция най-вече заради марионетните конци, които ѝ позволяват да извършва шпагати и преобръщания.

Въпреки привидно впечатляващия визуално-акробатичен аспект, спектакълът има тенденцията да бъде твърде многословен и бъбрив, което губи вниманието на зрителите.За сметка на това заявените движенчески партитури, колкото и забележителни, се изчерпват скоро след заявката им на сцената.Макар и да има своите проблеми, представлението все пак успешно извежда на преден план значимата тема за различните в обществото.

В края на историята Макс разбира, че понякога дефектът може да послужи като ефект – благодарение на миниатюрния си ръсттой се сдобива с цирков номер, което доказва единствено, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Благовест Асенов