Пренасяме се на север, далеч от тук, а пред нас на морския бряг се разкрива малка къщичка с голям простор и няколко бели чаршафа. Историята на Туве Янсон оживява на сцената на Държавен куклен театър – Търговище и отблизо ни запознава с Филифльонката и Гафса, героини, чиито имена звучат познато на някои от зрителите.

Преди 5 години режисьорът Петър Тодоров прави спектакъла „Филифьонката, която вярваше в бедствия“, който разказва за странната героиня, живееща сама на далечния северен бряг с най-големия си страх – природните бедствия. Уви, величествен смърч отнася дома ѝ, но след случилото се, тя вече не се бои от нищо. Изглежда, че единственият начин да се преборим със страховете си е да преминем през тях. Спектакълът „Филифльонката, която вярваше в бедствия“20 години по-късно изправя нейната съседка Гафса пред същия този урок. Единствената жива душа в околността епривърженик на чистотата, реда и хармонията, и има специално отношение към прането. Нейният най-голям страх е свързан именно с него и опасността да му се случи нещо. И така докато нейната приятелка се носи с кънките по тънък лед и се оставя на страстта да я води по стъпките на танца, Гафса се грижи старателно за най-скъпото си. След формалната среща между двете дами, драматичното събитие застига най-сетне и нея – чаршафът ѝ става жертва на сурова януарска буря. Вместо да тъжи дълго за него,съседките решават да се насладят на Северното сияние и застиват вплетени в силна прегръдка – вече са свободни. Копродукцията между Държавен куклен театър – Бургас и Център за изкуствата „За Родопите“ осветява темата за обсесивно-компулсивното разстройство по ненатрапчив и деликатен начин.

Ретроспекцията към първата част на пиесата е постигната чрез видеозапис, който служи за връзка между двете представления. Така, освен че историята е припомнена на вече запознатите зрители, се предоставя и допълнителен контекст за онези от тях, които се срещат с нея за първи път.Комбинацията от мултимедия, изкуствен сняг, музикално оформление и деликатно актьорско присъствие се сливат, за да създадат интимна атмосфера, характерна за стила на Туве Янсон.

Като за финал – представлението се отваря към публиката, като я приканвада се включи в изпълнението на евъргрийна на Вая Кон Диос „Nah nahnah“.

Пиесата „Финфльонката, която вярваше в бедствия“ 20 години по-късно е за освобождаването от страховете и наслаждаването на живота. Щом персонажите в нея успяха да се преборят с тях значи и ние бихме могли да се отървем от всички задръжки, които ни спират от общуването с хора и воденето на пълноценен, качествен и щастлив живот.

Мария Ибришимова