Стъпка напред, стъпка назад. Това е образността на живота, която режисьорът Веселка Кунчева представя в своя куклен спектакъл за възрастни, базиран върху философското есе „Митът за Сизиф“ на Албер Камю.Още в началото, след облаците от постоянен гъст дим, криещ част от действието, долитат ключовите думи – „летене, удар, падане и ставане“, задаващи целия кръговрат на битието. И тогава се появява той – Стефан Додуров, в събирателния образ на цялата екзистенциална философия, на битката между действието и бездействието, смисъла и безсмислието. С една дума – Сизиф. Чрез своето безгласно присъствие и ритмизирана пластика, изградена от хореографът Мария Павлова, младият актьор умело изобразява един цикъл на вечната повторяемост в живота.

Стъпка наляво, стъпка надясно. Във все по-забързващото се темпо на представлението бива придаден дух на серия от човекоподобни кукли, дело на сценографът Мариета Голомехова. От малки главички, разположени на показалеца, учещи се да свирукат и откриващи силата на знанието, до големи бюстове, разкриващи все повече своя характер.Те непрестанно общуват с актьора, представяйки човешки съдби, вътрешни гласове, безсънна съвест и тежко минало. Раждащи се от философския образ и умиращи заедно с него, те дръзко представят непрестанните човешки избори и решения,сблъсъка с „така или така“. „Аз, Сизиф“ докосва със своя интимен прочит на вътрешния свят на човека, а голямата сцена на Драматичен театър – Търговище се оказа неподходящ избор за изграждането на невидимата връзка между актьор и публика. Моноспектакълъте своеобразна среща между Сизифи неговото второ, трето и четвърто аз, скрити дълбоко и участващи в еднообразна битка с битието.

Стъпка нагоре, стъпка надолу.Нетрадиционният микс от перкусии и акордеон на Христо Намлиев надграждат идеята за непрестанното човешко надбягванес живота.Механичните „дишай-издишай“ или „плачи, страдай, изпей“, заложени като лайтмотив създават усещането за безсмислието на живота. Чрез своето авторско стихотворение, започващо с „…ако бях“, Веселка Кунчева е задала един код на житието, абсурдно представено в няколко крачки с раждане напред, живот настрани и смърт нагоре. По-нататък стъпки липсват. Следва постоянна борба. Безпомощен вик. И край. „Ако знаех, само ако знаех…“.

Лъчезар Йорданов