„Рибарят и златната рибка“ на Държавен куклен театър – Търговище започва със спор между актьорите – тъжна или щастлива е тази история и подходяща ли е изобщо за детска публика? Приказката на Александър Пушкин е достатъчно сериозна, за да не бъде подценявана само защото е предназначена за деца. Спектакълът не се опитва да прикрие това, а напротив. Актьорите спорят с думи, музика и танц, докато накрая не решават просто да разкажат приказката и да оставят историята сама да даде отговор.

В центъра на приказката стоят един дядо, една баба и нейното ненаситно желание да има все повече и повече. Всяка нова придобивка се оказва недостатъчна, а стремежът ѝ към власт и богатство постепенно заличава благодарността за вече полученото. Историята напомня, че когато жаждата към материалното няма граници, щастието лесно се превръща в нещо недостижимо.

Особено хубаво е, че актьорите Цветина Иванова, Димитър Караиванов, Микаела Кюркчиева и Калин Колев не остават затворени в рамките на приказката, а общуват директно с децата и ги въвличат в размисъл за това какво означава да бъдеш щастлив. Това е ценен разговор, който театърът може да започне още в ранна възраст. Защото дали щастието е в това да имаш всичко, което поискаш, или в умението да оцениш онова, което вече имаш, е въпрос, който не губи значението си с порастването.

„Рибарят и златната рибка“ успява да съчетае игровия подход с една по-сериозна тема, без да губи детската публика по пътя. А може би най-важното е, че след края на представлението в съзнанията на децата остава въпросът, който спектакълът поставя още в началото: какво всъщност ни прави щастливи?

• 

• 

• 

•