Колко често човек върши добро само заради собствената си изгода? Отговорът на този въпрос узна не само Н. Носовият герой Незнайко, ами и публиката на Държавния куклен театър – Търговище. В панически бяг, преследвани от възможно най-кашмирено омекотения лъв, Незнайко и добрата му приятелка Карфичка са представени за първи път на зрителите с четливия намек, че ситуацията вече е безвъзвратно заплетена. Едва след физическата поява на Съвестта на Незнайкоразбираме, че всичко това е резултат от собственото му неблагоразумие. Стоп кадър! Започваме отначало:

Под режисурата на Елица Петкова, актьорите от Държавния куклен театър – Пловдив, вдъхват живот на поучителната история, а разпознаваемият режисьорски похват отново разнищва тъждествеността на популярния израз „Внимавай какво си пожелаваш“. Веднага щом Незнайко се сдобива с вълшебна пръчица, макар и незаслужена, той твърде прибързано решава да упражни новопридобитата си безгранична мощ за щяло и нещяло. Скоро цялото население на Слънчевия град започва да страда от верижната реакция, породена от необмислените му действия. А когато добавим 2-3 магарета към случая, то той се превръща в същинска катастрофа, която само искреното разкаяние може да предотврати.

С находчивата промяна на перспективата и игрива изобретателност в съпоставката на размери, актьорите умело навигират сценографската условност, представляваща хаотично разпръснати елементи като гръб, седалка, облегалки и дори колела на огромен тапициран диван, върху който героите скучаят в началото. Това създава усещане за домашен уют – сякаш зрителят не е напуснал дневната си, щом дори страшният лъв от зоопарка представлява декоративна възглавничка за мебели. Останалите кукли от своя страна са колкото дребни, толкова и очарователни, с наивно открити широки лица при децата и с почти азбуковидни тела при останалите жители. Любопитното решение е Съвестта на Незнайко и Вълшебната пръчица да се изиграят в жив план, което най-често води до смехотворни жестомимични ситуации, обилно поръсени със звезден магически прах. Стилизираната промяна на гледната точка позволява за секунди естетически да се онагледят отделни епизоди, разпечатани и разиграни из страниците на местния вестник, например.

И все пак най-магичният аспект на спектакъла се открива във финалната поука за стойността на добрината – ценна е единствено, когато е безкористна.

Благовест Асенов