Представяли ли сте си някога зелена котка? Ако не сте, то след едноименната пиеса на румънската авторка Елизе Вилк, образът на това чудно създание ще се настани удобно в съзнанието ви и дълго време ще блуждае из него. Но какво точно е тя и защо бихме мислили за нея, отговорите на тези въпроси дава спектакълът „Зелената котка“ на Държавния драматичен театър в Търговище.

Историята за неслучайните случайности представя шестима тийнейджъри и техните съкровени мисли, свързани с теми като любовта, приятелството и семейството, които вълнуват всички на тази възраст и не само. Публиката се запознава отблизо с главните персонажи Бианка, Дани, Флори, Роберт, Роксана и Буги, 16-19 годишни младежи, попадали в капана на собствените си илюзии. Въпросната зелена котка е една от тях – за Дани тя е нещо изключително красиво, което може да бъде забелязано из сивите квартални улици на всеки град. Потиснат от външния свят заради пропилия му се баща, зелената котка се оказва единственото избавление от тази сурова действителност. „Ако си я представиш достатъчно силно, тя започва да съществува“ споделя той с надеждата, че когато мисли за нея се чувства по-добре. И ето че думите му най-после се сбъдват – бялата котка върху дрехата на Бианка сменя краската си благодарение само на едно изпиране и чифт зелени чорапи. Дребен детайл, който се оказва преломен за съдбата на момичето, неподозиращо, че една случайно оцветена тениска може да коства живота му.

В рамките на спектакъла камерната сцена на Драматичния театър в Търговище се превръща в бар „Президент“ – отправната точка на централния конфликт. С помощта на няколко стола той се преобразява и във виртуална изповедалня, където героите разказват за изминалите събития – пряк диалог липсва, представят се шест различни гледни точки за случилото се в онази нощ. Слушайки техните вътрешни преживявания, зрителите трудно остават безразлични – във всеки персонаж човек открива нещо, което му напомня за тийнейджърското му Аз. Ключов елемент от спектакъла са музикалните изпълнения на младежите. Те допринасят за плавния преход между действията, подсилват въздействието от предишната сцена, а след тях нараства интересът към по-нататъшното развитие на сюжетната линия. В съчетание с ефектната хореография на Деница Николова, музикалните паузи категорично се превръщат в ярки акценти по време на представлението.

Спектакълът „Зелената котка“ на режисьора Любомир Колаксъзов оставя ясен отпечатък в съзнанието на зрителя – фиксацията около нещо било то идея, образ или реална личност не води до нищо добро, а само до фатален край, от който няма връщане назад.

Мария Ибришимова