Чували ли сте историята за дървеното момче и неговия възрастен баща? Не, не Пинокио. Буратино! Макар да е вдъхновена от приказката на Карло Колоди, повестта на Алексей Толстой – „Златното ключе, или приключенията на Буратино“ – притежава собствено звучене, оригинални теми и послания.

Петият ден от фестивала започна с постановката „Златното ключе“ на Държавен куклен театър „Георги Митев – Жоро“ – Ямбол.

Режисурата на Любомир Колаксъзов и драматизацията на Теодора Георгиева умело съхраняват духа на повестта – приключенски, игрив и хумористичен, допълнен от фина сатирична нотка и добродушна ирония. Всичко това е поднесено с елегантност и голяма доза приказност.

Историята проследява приключенията на дървеното момче Буратино в търсене на тайната, скрита в един златен ключ. По пътя си той среща хитреци, верни приятели и немалко опасности, но благодарение на смелостта и доброто си сърце успява да надхитри злото. Финалът ни напомня, че най-ценните съкровища не се крият зад ключове и врати, а в близостта с любимите хора. В тази приключенска приказка отекват темите за бащината обич, приятелството и вечната битка между доброто и злото.

Сценографията и куклите, дело на Елена Цонкова, създават свят, който мигновено пленява въображението. Малката куклена сцена пред публиката изглежда едновременно класическа и семпла, но точно в това се крие чарът ѝ – тя отключва фантазията на най-малките зрители. Те започват да разпознават форми и обекти, като например камината, която бива оприличена на врата – и в крайна сметка се оказва, че не грешат. Сценографското решение позволява бърза и плавна смяна на локации, без това да нарушава темпото на действието.

Актьорите – Ирина Шумелова, Илияз Иляз и Христо Петев – не просто водят куклите с прецизност и нежност, а и самите те се превъплъщават в различни роли чрез маски и бързи трансформации. В рамките на секунди успяват да обрисуват нов герой, ново състояние, нова емоция – и така оживяват целия свят на Буратино пред очите ни.

„Златното ключе“ е спектакъл, който едновременно забавлява и вълнува – не само децата, които се потапят в приказния свят и стават част от него, но и възрастните, които с усмивка откриват мъдростта, скрита в детската история.

Велислава Веселинова