Спектакълът „Девет нощи и половина“ от Матей Вишниек на режисьора Владимир Петков разказа на по-зрелите театрални зрители една история за любовта и за смелостта, с която се впускаме в нея. Любовта, която нахлува като случайност, затваря ни в своята малка стая, а ние, опиянени, забравяме, че светът отвън все пак съществува. Любовта, която странно напомня на смъртта. Любовта, която странно напомня на светлината. Надеждата, че съществува нещо отвъд нас, нещо вътре в нас, което непрестанно ни зове и дава смисъл.

Спектакълът на Драматичен театър – Търговище, загатва в своето начало естетика, наподобяваща тази на романтичните комедии. На сцената – легло, нахвърляни дрехи по земята. В леглото – гол мъж. Покрай него – гола жена. Те се оказват двама непознати. Тя подмята в ръката си ябълка и упорито крие своето име. Той не знае къде и как я е срещнал. Убеждава я да остане още девет нощи с него. Йоана Буковска и Божидар Попчев в тандем изграждат динамични, свежи, забавни взаимоотношения. Взаимоотношения, които се усложняват, емоционализират и ескалират в символен израз на смъртта, докато те не станат част от света на светлините и цялостта на вселената, докато някога се родят отново. А тези девет нощи и половина не се окажат всъщност прекарани в компанията на смъртта. Девет нощи, в които телефонният секретар записва важните съобщения на всички, опитващи се да се свържат с мъжа. Мултимедията в спектакъла представя картини от детството на мъжа. Божидар Попчев и Йоана Буковска нюансирано, но и дистанцирано представят своите образи. Същевременно ясни и пълнокръвни същества, но и образи, забулени в условността на неясното.

Спектакълът „Девет нощи и половина“ ни прати там, където любовта започва да прилича на отшелничество. Там, където любовта няма име, а е само вечност. Там, където един умира, за да се срещнат други двама и тя, любовта, да продължи...

Александра Дитц