Под мелодичния рефрен на познатото парче на Ленард Коен, актьорите от Държавен куклен театър – Стара Загора, съпроводени от мимиращи кукли в стила на Джим Хенсън, свързват две крайности в продължение на час и половина. От „божествена“ комедия до пропита със словоблудство вакханалия, спектакълът, режисиран от Цвети Пеняшки, напомня натрапчиво за in-yer-face театралното течение, което не спестява на зрителите ругатните, насилието и обругаването на всяка светиня.

Какво се случва, когато рухнат опорите на институции като религията, в които хората търсят упование? Не са ли те просто лицемерна фасада, която скрива моралното разложение и необузданата похот? И кое предизвиква вътрешния демон на нашите лични обладавания? Това есамо една от посоките, в които „Честен кръст“ се опитва да реализира посланията си. Проблемът обаче се открива най-вече в начина, по който го прави: Тонът на представлението е твърде колеблив и некатегоричен, залитащ от комико-пародийно преекспонирани етюди (особено свързани с епизодите на стилизирана еротика) до сериозни и фаталистични моменти.Например, финалното радиоизявление за извършеното масово убийство изглежда неестествено пришито към всичко показано до момента.

Подобна непоследователност създава усещане за объркванеу публиката, а това води до нейните несигурни реакции в хода на действието.

Преобладаващият фарсов мотив превръща представлението в по-скоро мрачна комедия, ала твърде много събития не са изведени с необходимото отношение, за да се получи желаният ефект. Изключение прави сцената, в която Джесика и Джейсън общуват прямо и без преструвки, отвърнали погледи от съвкупяващите се кукли в ръцете им – актьорската органика и щипката абсурд спомагат за автентично протичане на ситуацията. За съжаление, през по-голямата част от времето тънката граница между понятията забавно и смешно се размива, а в желанието си да отхвърлят всички задръжки, актьорите изглеждат по-скоро неуверени в разюзданите до крайност условия, в които драматургията ги поставя.

Въпреки това, изобретателните експерименти с формата издигат основните качества на спектакъла, които не бива да бъдат пренебрегвани. Оформянето на черна камера чрез ограничаване на осветлението; театърът на сенки, разигран посредством светлината от запалки; впечатляващата визия на половия акт между Тимъти и г-жа Стивънс под стълбището; амалгамата от осветителни находки – от святата светлина на Христовия символ, до алените багри на преизподнята; и особено виртуозният дуализъм в кукловодството на актьора ИлиязИляз, овладял необходимата асинхронностмежду своята психофизика и тази на куклата–„Честен кръст“ разполага със средствата да изрази своето мнение на театралната сцена. Преди това обаче трябва да разбере какво точно представлява то.

Благовест Асенов