По време на четвъртия фестивален ден се проведе дискусия на тема „Театърът за млади зрители в Румъния“. Събитието е част от програмата на международния театрален фестивал „Вълшебната завеса“ и се осъществи в камерната зала на Драматичния театър в Търговище. Участие в него взеха Елизе Вилк – авторката на румънската пиеса „Зелената котка“, която е част от репертоара на театъра и бе представена на зрителите ден преди дискусията; КлаудиуГроза – румънски театрален критик, а модератор на срещата бе зам. - директорът на Драматичния театър – Търговище, Денислав Янев.

Дискусията протече в свободна форма, като бяха задавани въпроси към гостите както от модератора, така и от присъстващите, които се включиха активно към финала на разговора. Първият важен въпрос, към който се обърна внимание, беше възрастовият диапазон, в който попада така нареченият „млад зрител“. На този етап бяха установени три главни групи подрастващи – от 0 до 3, от 4 до 13 и от 14 до 18-годишна възраст. Оказва се, че тийнейджърите са най-слабо развитата група при зрителите и към тях не е насочен конкретен репертоар. Евентуална причина за това е страхът от страна на родителите, който пречи на децата да се сблъскат с по-сериозни теми в театъра като смъртта или развода, а се залага на канонични и безопасни пиеси, например „Бременските музиканти“ и Андерсеновите приказки. Един от юношеските театри в Румъния е този в Яш, но той отново не покрива изцяло интересите на тази целева група. По-нататък посоката на разговора зави към драматургията, предназначена за младежи, пример за каквато е вече споменатата „Зелена котка“, която се радва на успех из цяла Европа. За нея авторката подчерта, че е пиеса с тийнейджъри, а не за тийнейджъри. Както по-младите, така и по-възрастните зрители могат да открият по нещо за себе си в нея. Началото на инициативата за написването на повече пиеси за младите дава румънското движение ДрамАкум, чийто колектив е съставен от актьори и режисьори до 26-годишна възраст, които черпят идеи за драматургията си от собствения си житейски опит. То започва едва преди 15 години, а темите, които са били засягани най-често в първите такива творби, са икономическата миграция, проблемите на системата в училище, тормозът, търсенето на себе си, полът и сексуалната ориентация. Опити за създаването на пиеси за тийнейджъри не спират с времето, но интересът от страна на подрастващите не остава константен, за съжаление. Някои постановки се оказват по-успешни, други за кратко събуждат интереса на юношите, но едно е сигурно – докато не бъде изградена конкретна стратегия за привличането на младите зрители в театралните салони, тяхното присъствие ще продължава да бъде на приливи и отливи. За тази цел е необходимо да се предприеме смело решение от страна на директорите на държавните драматични театри и мениджърите на частните продуцентски компании, състоящо се изграждането на репертоар, в който преобладават спектакли, които представят проблемите на младото поколение и говорят открито за тях.

Мария Ибришимова