„Когато светът беше шарен" е театрален проект по едноименния разказ на Николай Хайтов и част от известния сборник „Диви разкази". Сюжетът разказва за бързо променящото се време и трудността да се впишем в новото, което се налага преобръщайки предишния ни познат свят. Основният персонаж – Коста – е кондураджия, който обича занаята си и милее за него. Навлизането на нови, модерни, фабрични обувки, го обрича на разорение и отчаяние. Коста се бори да запази света около себе си такъв, какъвто го познава и където има място за неговите кундури и папуци. В тях той вижда възможност да създава красота, разнообразие, да твори. В хода на действието, Коста разбира, че единствения начин да продължи, е да се нагоди към новото, макар и неохотно. Той намира начин, но продължава да сънува своите цветни папуци. Текстът, базиран на разказа е поднесен с типичните за големия Хайтов – чувство за хумор, автентичност и човечност. И онази съвършена простота, под която се усещат дълбочината на проблематиката и едни вечни, екзистенциални, пробождащи въпроси: „По-добро ли е новото? По-хубаво ли е? Не! Защо тогава се случва всичко това?" Ние не можем да попречим на идващото, било според нас по-добро или не, но можем винаги да носим в себе си спомена за онова добро, с което сме били щастливи. То е част от нас и така е част от света, и от цялата голяма картина на Живота.