„Приказни фантасмагории“ на Драматичен театър – Търговище по „Приказки 1, 2, 3, 4“ бе последният спектакъл в рамките на фестивала „Вълшебната завеса“. Камерната зала на театъра се превърна в пространството, в което, с много находчивост, актьорският състав представи една чудна семейна история за едно момиченце, което неусетно пораства.

Срещаме се с мъничката Жозет, едва на три годинки, и нейните майка, баща и енергичната домашна прислужница – Жаклин. Жозет плаче пред вратата на родителите си и иска те да се събудят. Те – никак нямат намерение за това, тъй като много им се спи. Минава година. Жозет – пред вратата на родителите си. Иска те да се събудят. А следващата година? Пак Жозет, вече на пет, отново стои пред вратата на родителите си...

Неусетно минава времето във ведрост и сладки истории. Семейството, странните приказки, които бащата разказва на дъщеричката си, развеселиха публиката в салона. В ролята на Жозет Лора Недялкова експресивно изразява привичното за децата тръшкане, а с детска наивност търси баща си из целия салон пред погледите на смаяни дечица. Нейният баща, с когото тя поема на пътешествие със самолет, на което си похапват по парче от Луната. Георги Начов и Любомира Стефанова игрово представят образите на родителите, будейки смях и веселие у малчуганите. В ролята си на домашната прислужница Жаклин Ивана Стоянова с лекота изпълняваше детските капризи на Жозет, създавайки незабравим за младите зрители образ.

Сценографията на Галина Абаджимаринова съставлява параван, който находчиво се превръща ту в легло, ту в кабинет, ту пък представлява врата. В съдружие с костюмите тя създава весела, ведра среда, в която преекспонираните образи на възрастните, пречупени през детското съзнание, заживяват правдиво своя пъстър живот.

Спектакълът на режисьора Валентин Владимиров – Валяка, динамично и весело разказва историята за порастването на едно момиченце. История, която може да ни прозвучи познато. Някога имало едно такова дете, което... пораснало. В шеги и закачки – докато си похапва парченца от Луната, докато потропва сутрин на вратата на уморените си родители, докато слуша приказки за друго момиченце някъде там, което се казва Жаклин. Момиченцето пораства тъй бързо, сякаш прескача във времето. Като че ли годините, изписани на листи, от полъх от вятъра биват преместени насилствено.

„Приказни фантасмагории“ под режисурата на Валентин Владимиров – Валяка, категорично представи историята на едно порастване така, че да остави спомен у зрителите, предизвиквайки смях и дори мъничко тъга.

Александра Дитц