Татарското царство на ногайците е въвлечено във война и напълно опустошено. Принц Калаф е принуден да бяга в изгнание заедно с родителите си и изпада в пълна бедност. След много перипетии той успява да уреди родителите си при царя на берласите и се отправя към Китай. Там се влюбва в
императорската дъщеря принцеса Турандот, но за да се ожени за нея трябва да отговори на гатанките й или да загуби главата си. Принц Калаф се подготвя и успява да отговори, принцесата обаче отказва да се омъжи, тогава той й поставя гатанка, която ако тя не успее да отгатне на другия ден ще трябва да стане негова жена.

Тази древна персийска приказка за жестоката принцеса, която
погубва претенденти за ръката й е описана за първи път през 12 век от поета Низами Ганджави. Четири века по-късно този сюжет вдъхновява Карло Гоци да напише популярната комедия „Принцеса Турандот“, по която Шилер пише своя версия
и тя достига до Пучини. През 1924г. Пучини написва, но не успява да довърши последната си опера „Турандот“, която се превръща в най-популярната му творба.

Нашият спектакъл обаче разказва не е за жестокостта, а за
израстването и любовта. Китайската принцеса е принудена да се омъжи насила, и за да се защити тя поставя своите условия, като протест срещу неравностойното положение на жените и се надява, че онзи единствен принц достоен за нея ще я открие и ще ги изпълни. Принц Калаф от своя страна трябва за извърви дълъг пък към съзряването и мъдростта, да срещне старицата, която да му предаде познанието за седемте стъпки в любовта и чак тогава да се отправи към преодоляване изпитанията, за да спечели ръката на Турандот.